ОТОБУС —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТОБУ̀С м. Остар. Автобус. В който и край на милионния град да отиде човек, навсякъде и през всяко време ще види голямо движение на хора и на най-разнообразни превозни средства: отобуси, таксита, огромни товарни камиони и милиони частни коли. Г. Белев, КВА, 171. Тренът бе вече в преградието на големия град: .. асфалтирани широки улици, по които се движеха трамваи и отобуси. Ас. Златарев, Избр. съч. III, 275. Отобусът, готов за заминава‑

не към Широка лъка, бучеше вече долу пред хотела. Д. Калфов, КР, 80.

— От фр. autobus. Друга форма: отобюс.