ОТОЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТОЛЍТ м. Анат. Твърдо образувание в ушната кухина, част от органа на равновесието у човека, у всички гръбначни и у някои безгръбначни животни. Общо взето обаче, органите у сциеновите риби са добре развити.. Отолитите им (слуховите камъчете) са големи и с по-сложни съчетания. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 57.

— От гр. οΞ̀ς, ώτός 'ухо' + гр. λίνος 'камък', през лат. otolithi.