ОТОМАНИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТОМА̀НИН, мн. отома̀ни, м. Остар. Отоманец. Министър Мушанов.. заявил, че новият закон за народното просвещение в България гарантира напълно съществуването на турските училища и свободата на турците — български поданици, да се учат на матерния си език, когато българските училища в Турция са винаги притеснявани от отоманите. БД, 1909, бр. 31, 3. Както черкезите и другите народности, които са под властта на отоманите и имат право да носят оръжието си винаги с тях си свободно, така също и ний, българите, искаме да носим оръжието си всякогаш с нас си свободно. АНГ I, 84.