ОТОМОТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТОМОТО̀Р м. Техн. Автомобилен експлозивен мотор. Той [автомобилният карбураторен двигател ЗИЛ-120] е шестцилиндров четиритактов отомотор с водно охлаждане и акумулаторно запалване. Ст. Михайлов и др., ГМ, 314. Сабате е използувал комбинирано горене, като една част от сместа изгаря при почти постоянен обем (както при отомотора), а останалата — при почти постоянно налягане (както при дизелмотора). Р. Ранков и др., М, 91.

— От фр. automoteur през нем. Ottomotor.