ОТПАДНАЛОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПА̀ДНАЛОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отпаднал. Левски се спусна на дървения нар и затвори очи. Изтощението от раните.. изведнъж овладя цялото му същество. Обзе го болезнена отпадналост, която му се струваше, че не може вече да преодолее. Ст. Дичев, ЗС II, 731-732. Моята отпадналост се дължи на това, че бях изгубил волята да живея. П. Славински, ПЩ, 467. Те [токсините] предизвикват покачване на температурата, чувство на неразположение и обща отпадналост. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 10.