ОТПАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПА̀РЯМ, ‑яш, несв.; отпо̀ря, ‑иш, мин. св. отпра̀х и отпо̀рих, св., прех. Отделям, откъсвам нещо пришито, заковано, залепено; отпирам2, отпорвам. Рижото момче скочи.., погледна панталона си и решително отпра увисналата кръпка. Г. Крумов, Т, 119. Печката е зинала празна.. Изгоря и последната треска от дъската, която отпрахме тази вечер от тарабата на старата баня край Янтра. В. Ченков, ПС, 79. И с едно силно дръпане Спасов отпра еполета му и махна да го перне с него по лицето. Ив. Вазов, Съч. ХI, 183. Той се наклони към иконата и приготви ножа си. Чакаше само някоя светкавица, за да улучи края на венеца и да почне да го отпаря. Й. Йовков, Ж 1945, 179. отпарям се, отпоря се страд. С едно дръпване се отпарят и ръкавите на велурените дамски жакетчета, които само са тропосани. ВН, 1959, бр. 2468, 2.
ОТПА̀РЯМ СЕ несв.; отпо̀ря се св., непрех. Отделям се, откъсвам се от нещо, към което съм бил пришит, закован, залепен; отпорвам се, отпирам се. Закупчикът седеше върху леглото на хотела и си лепеше гумената подметка.. — Не се ли залепва? — попита добродушно Раша, като взе обувката от ръцете му. — Отпра се по пътя... Вл. Зарев, С, 1972, кн. 11, 69-70. От вътрешната страна кожата се беше отпрала от гьона. С. Северняк, ОНК, 267. Само едно от тях [децата], седнало на стълбището, подви крак, за да скрие кръпката на панталона си. Тя се бе отпорила и висеше надолу. Г. Крумов, Т, 116.
◊ Отпрал ми се е камшика. Диал. Състарил съм се, залинял съм. Отпрах камшика. Диал. Остарях. Ще отпоря ушите на някого. Разг. Ще накажа строго някого. — Каква каца е откраднал ратаят от Калцунката? — Ти откъде научи? — Научих. Ще му отпоря ушите на това магаре. Ем. Станев, I и II, 27. Ще си отпоря джоба. Разг. Пренебр. Никак не ми е грижа, не се вълнувам, безразлично ми е.