ОТПЕЧАТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЕЧА̀ТВАМ¹, ‑аш, несв.; отпеча̀там, ‑аш и отпеча̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Напечатвам, печатя нещо. Камен пишеше всички материали [за вестника] на восъчния лист и ги отпечатваше на циклостил. К. Ламбрев, СП, 162-163. — Татко, дай да чукна една буква! — Хитрушата използува моето разнежване и отпечата една буква. Ст. Даскалов, ЕС, 205. В 1841 г. Иван Богоров отпечатва в Одеса ликовете на "българските царе Йоанна Асена и Йоанна Шишмана и българския лев". Б. Пенев, НБВ, 26. Сегашното книгопечатание, с което ние скоро и евтино отпечатваме множество копия от едно съчинение и ги пръскаме по света, е изнамерено и прието в Европа около 1450 година. Т. Икономов, ЧПГ, 115. Аз искам да разкажа още за празника на момичетата и за празника на момчетата.. За този празник японските пощи отпечатват и нарочна марка. К, 1963, кн. 2, 38. // Издавам ( книга и под.). Минал гръцката школа в Котел и гръцката бейска академия в Букурещ, Берон се задържа известно време в Брашов, гдето през 1824 г. отпечатва своя знаменит "Буквар с различни поучения". М. Арнаудов, БКД, 10. Той все пак доживя да отпечата поне първия том от тях, а вторият — печатаха вече неговите наследници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 11. Започна да къса ръкописите си, да се отвращава от всичко, което беше написал и отпечатал. Л. Гуляшки, Л, 56.

2. Оставям отпечатък, следа от нещо. Ала ние бяхме непълнолетни. И следователно, не можехме да подпишем протокола. Тогава кметът накара мама да отпечата палеца си върху празната хартия. К. Калчев, ПИЖ, 30. Тя беше стъпила на плочите с боси, изцапани крака, които бяха отпечатали стъпките си по пода и това ядоса повече чистия старец. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Тихичко някой се възправи, луната го надзърна и отпечата сянката му върху каменната стена. Р, 1926, бр. 225, 3. Уморени бяха и хората, и конете: безсънната нощ беше отпечатала по лицата своята тревога. Л. Стоянов, Б, 92. отпечатвам се, отпечатам се, отпечатя се страд. Приготвени са били и други полезни книги, като "Богомилската история" и те трябвало по-скоро да се отпечатат, за да може "да се умножи науката в нашето отечество, за да се просвети народът ни, останал толкова време в темнота". М. Арнаудов, БКД, 10. Скратяванието на металите ся доказва с

това, че на тях могат да ся отпечатат различни образи, както например на монетите. Ив. Гюзелев, РФ, 7-8.

ОТПЕЧА̀ТВАМ СЕ несв.; отпеча̀там се, отпеча̀тя се св., непрех. 1. Откроявам се, лича. Тук-там растеше здравец и папрат, но на места пътят беше гол и по черната влажна земя ясно се отпечатваха най-различни следи на дивеч, минал оттук призори. Ем. Станев, ПЕГ, 109. С неимоверно усилие на волята тя се мъчеше да бъде равнодушна. И това равнодушие донякъде се отпечатваше върху лицето ѝ. Г. Караславов, ОХ IV, 18. По много места затрупаните кости от животни ся впили и отпечатали по варовити мягки камъние и по тия отпечатки ние намираме, че едно време е имало много чудни риби. Й. Груев, Лет., 1872, 131. Неговите отечески грижи и трудове не забавиха да се отпечатат и на неговото лице. Ил. Блъсков, КУ, 17.

2. Обикн. с предл. в и в съчет. с: памет, съзнание и под. Обикн. за впечатления, думи и под. — оставам трайно, запазвам се (в паметта, съзнанието); запечатвам се, запаметявам се. Беше цветна картичка — общ изглед на Цюрих. И този общ изглед на града, в който учеше Тъкачев, така се отпечата в съзнанието на Станка, че през нощта тя го сънува. Г. Караславов, ОХ I, 297. Изминали са почти четири десетилетия от деня.., но погледът, с който ме измери тогава моят брат, сякаш се е отпечатал в зрителната ми памет само преди някакви си четири минути. А. Гуляшки, ДМС, 163. "В моята памет ся отпечатват известни мотиви — легенди, исторически предания, — тъй дълбоко, че аз ги спазвам живо до 40-50 години". П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 181. Костов гледаше неподвижно Ирина.. Стори му се, че в лицето на това момиче имаше нещо одухотворено и красиво, което измъчваше, което се отпечатваше в съзнанието завинаги и оставяше след себе си тъга, копнеж и усещане за недостижимост. Д. Димов, Т, 119.

ОТПЕЧА̀ТВАМ², ‑аш, несв.; отпеча̀там, ‑аш и отпеча̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Отварям нещо запечатано; разпечатвам. Неда, която знаеше, че една честна девойка не трябва да приема никак писмо от человеци, занесе принцовото писмо на баща си без да го отпечати. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 322. отпечатвам се, отпечатам се, отпечатя се страд.

ОТПЕЧА̀ТВАМ СЕ несв.; отпеча̀там се и отпеча̀тя се св., непрех. Отварям се, разпечатвам се.