ОТПИРАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПЍРАМ1, ‑аш, несв.; отпера̀, ‑ѐш, мин. св. отпра̀х, св., прех. Рядко. Премахвам чрез пране, изпирам петно по някаква материя. Внимавай, когато ядеш ягоди, защото ако капне на покривката, не мога да я отпера. отпирам се, отпера се страд. Петна от кафе се отпират веднага със студена вода.
ОТПЍРАМ2, ‑аш, несв.; отпера̀, ‑ѐш, мин.св. отпра̀х, св., прех. Отпарям, отпорвам. Трясна гръм, отпира скала във планината / и събери я надолу из гората. К. Христов, Мис., 1899, кн. 9, 376. Па си яхна [гръче] море, / тая добра коня, / покара го море, / през нова чаршия./ С нодзе копа море, / калдръми отпира. Нар. пес., СбНУ ХI, 410. отпирам се, отпера се страд.
ОТПЍРАМ СЕ несв.; отпера̀ се св., непрех. Отпарям се, отпорвам се. Еньо удряше с юмруци по масата така тежко, че дъските се отпираха. Елин Пелин, Съч. III, 148.