ОТПИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПЍСВАМ, ‑аш, несв.; отпѝша, ‑еш, мин. св. отпѝсах, св., прех. 1. С предл. от. Зачерквам, задрасквам някого в списъка на определена група хора, изваждам някого от състава на нещо; заличавам. Други деца, за да не ги запише прегледникът в списъка на провинените, или да ги отпише оттам, ако ги е записал, дават му било калемче, било ябълки или орехи, било нещо друго. Т. Влайков, Пр I, 217. — Ингя Ибовиле, не мож го отписа, / че ние сме, Ибо, най-напред писале / аскера да води, / байрака да носи. Нар. пес., СбВСтТ, 968.
2. Прен. С предл. от. Мислено изключвам някого от състава на определена група; заличавам, изличавам. Роднините му бяха го отписали вече от рода си и също престанаха да мислят за него, той беше за тях мъртвец. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 108. — Дамяне! Ивайло! Вий ли сте или очите ми зле виждат?.. — Ний ви бяхме отписали от живите, пък то... Виж ти, виж ти радост! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 126. // Прен. С предл. от. Преставам да мисля за някого, премахвам от мислите и чувствата си, забравям някого; изличавам, заличавам. През май в града се заговори за сина на покойния Старирадев, пристигнал тия дни от Париж.. За тоя чорбаджийски син, отписан от паметта на търновчани, се мълвеше, че изхарчил торби жълтици в парижките кафе-шантани и от него не бивало да се очаква нищо. Ем. Станев, ТЦ, 5. — Къде да избяга от своята мизерия? С каква сила той ще се върне при нея, когато я беше вече отписал от себе си? Д. Немиров, БЛ, 49. Баща му.. наместо.. да са поразмисли, че синът му го вече не остави за друго.., а той още начаса щом замина, го отписа из ума си. Ил. Блъсков, ПБ II, 14.
3. Преставам да имам като свое, да разполагам, да притежавам нещо или да се занимавам с нещо, обикн. не по свое желание. Градът наистина беше се изменил твърде мно‑
го през трите последни години, с други думи — откакто Портата съвсем отписа Видинската крепост и я предаде в самовластието на Пазвантоглу. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 243. — Как тъй? — Отписал ги бях тези пари, ама пак додоха при мене. П. Стъпов, ЖСН, 106. Правѝ тази сутрин и гимнастика с момчетата, въпреки че беше отписал спортните занимания от бъдещия си живот. В. Райков, ПВ, 54. — "Донеси, донеси", че то свършене няма. А пари! Когато ще кръстикът, тогива дава.. — Ех, кръстник нели ми е, да е жив, изял ми едно гърне масло и една кошница яйца, от то нищо не излазя; тъй са приговаря селянина, отписва и забравя сичко. Ил. Блъсков, ПБ I, 70-71.
4. Смятам някого за неизлечимо болен, за безнадежден случай. — Когато те прегледа за пръв път, лекарят поклати глава и те отписа. Завинаги те отписа... Щяло да стане някакво чудо, ако се измъкнеш. — Но аз се измъкнах... Др. Асенов, ТКНП, 177. — Докторите си знаят работата. Ето, наш Ваньо. Половин човек беше станал и по манастири го водихме, и всякъде, че като го пратихме в болницата, дигнаха го, та го оздравиха, пък бяхме го отписали веке... Г. Караславов, Избр. съч. II, 129. — Ти мълчи.. Не,.. тя спаси момиченцето ми. Докторът го беше отписал... Два дни му налагаха главицата с лед и то отвори очи. Н. Каралиева, ДНП, 30. — Болестта болест отваря — казваше той [Янчев], като представяше редовно заверени медицински. Но не искаше да го трудоустроят, рано е още да излизаме от строя. Как така ще ме отписвате с лека ръка, нима човек няма право да боледува? Ст. Поптонев, НСС, 217.
5. Приемам мисълта, че някой или нещо не съществува; прежалвам. Корабокрушенците скачат веднага и не знаят да се радват ли, че другарят им все пак е жив и здрав.. Ванката грабва бутилката от ръката му.. — Бяхме вече те отписали, попе! — вика той и го целува по брадатото лице. П. Незнакомов, СП, 200. На четвъртия ден надвечер попадна на партизански пост. — Кой там? — Аз съм! Янко! — Я гледай! Наистина е Янко! А ние те бяхме отписали! Ем. Коралов, ДП, 141. Тя [баба Руска] го гледа като замаяна, не вярва на очите си, туй ли ѝ Савата, любимото чедо, дето го беше отписала в тия пусти стамбулски зандани. П. Незнакомов, ЖВ, 6. Дорде се гледа делото Маврикът стоя на сянка в кауша на околийското. После, като го осъдиха, го повишиха, преместиха го в окръжния затвор и, кажи-речи, го отписахме. Забравихме го. Чудомир, Избр. пр, 196.
6. Смятам някого за неблагонадежден, за изпаднал, загубен. Само не е хубаво, дето пие сам. Вземе ли човек да пие сам, отпиши го... А с кого да пие? Сам ще пие, да си отпие поне. В. Андреев, ПР, 166. Мъжете бяха категорични: "Една жена не се ли прибере вкъщи след царевичен харман, не развлача ли вълната на дарака, не курдиса ли кросното, отпиши я, мъжът и децата ѝ голи и боси ще ходят цяла година!" П. Ангелов, Ж, 127. — Та нея ти я остави, аз съм я отписал, ами на тебе как да ти гледам падението? Н. Русев, ДКАЕ, 98. отписвам се, отпиша се страд.
ОТПЍСВАМ СЕ несв.; отпѝша се св., непрех. 1. С предл. от. Заличавам името си от някакъв списък, доброволно напускам организация, учебно заведение и пр. — Утре ще се отпишем от твоето загубено ТКЗС. А. Гуляшки, МТС, 192. Отписах се от това училище и отидох в друго.
2. Прен. С предл. от. Мислено се изключвам от състава на някаква група. В усилията ми има голяма доза инерция, инстинкт, с разума си аз съм се отписал от живите. Л. Стоянов, Х, 49.
3. Смятам се за неизлечимо болен, за безнадежден случай. — Кажи ми ти таквиз като мене, дето ни работа вършат, знайш, ни земя имат, прибирате ли ги при вас? .. Много рано си се отписал, бе дядо Ламбе. Я зяпни, да ти видим зъбите! — каза някой и всички се засмяха. И. Петров, НЛ, 45. — Разтревожиха се да не би да е станало нещо страшно.. Аз, знайте, бях се отписал, рекох си: отивам! Й. Йовков, ПГ, 226.
◊ Отписвам / отпиша от тефтера си; отписвам / отпиша от моя тефтер някого. Разг. Преставам да се интересувам от някого. Отначало Аспарух не ѝ обръщаше внимание, както обикновено правеше с всички хора, които веднъж е отписал от тефтерите си. К. Калчев, СТ, 77. — Брайко ли? Отписах го аз него вече от моя тефтер. Не вярва Харитина. — Отписа ли го? Че до вчера ти го задиряше, пък сега? А. Каменова, ХГ, 20.