ОТПЛАТА —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПЛА̀ТА ж. 1. Действие, постъпка като заслужен отговор на нещо сторено; възмездие. — Хубава булка си избрал, няма що! И на майка, и на баща отплата, дето те отхраниха и отгледаха — тя закри лицето си с длани и заплака. И. Петров, НЛ, 77. "Човек едно котенце да прибере от улицата длъжен е да се грижи за него! .. С широка и щедра душа, с благодарност към небето, че в отплата получава тъй липсващата му синовна привързаност". Ат. Мандаджиев, ЧЛП, 80. — Кръвта на нашите невинно загинали братя от турската тирания вика високо за отплата. Хр. Бръзицов, НЦ, 255. — На човека лошо не правѝ. Ако можеш — стори добро и отплата не тражи, фърли я на бунището — сѐ че дойде време да ти се найде, да ти потребе. Ел. Огнянова, НШ, 39. Тука ние няма да споменуваме за убийствата на децата, жените, старците,.. за тях скоро ще доде денят да искаме прилична отплата. НБ, 1876, бр. 57, 221.
2. Остар. Парично или материално възнаграждение. — Вземи ги [марките], момчето ми, — настоя той и ги пъхна в ръцете ми. — Това да ти бъде отплатата за твоята добрина и честност. П. Славински, МСК, 35. — Малка отплата за големите грижи, които през оная зима положи за мене и за делото — рече той, като ѝ подаваше сдипления плат. Ст. Марков, ДБ, 147. Държавният съд ще даде / една заслужена отплата / и на теб и твойте братя. / — Отплата ли? Нима пари / съдът решил е да брои? Хр. Смирненски, Съч. II, 143. Арапинът: — Но, господарю, след извършванието на делото аз трябва незабавно да се измета за Венеция. Джанетино: — Ето, земи отплатата си напред. (Хвърля му един запис). (превод), Ч, 1875, кн. 14, 10.
3. Остар. Такса, вноска, откуп. Такива заеми ся дават обикновено за твърде длъго время и ся отплащат малко по малко с годишни отплати, при които заедно ся пресмята, та ся гаси и лихвата на недоплатените. Лет., 1874, 215. Освен тоя общи данък, раите още плащат на глава по 32 гроша — мъж или дете, за отплата от военната служба. НБ, 1877, бр. 71, 276.
4. Остар. Отплащане, изплащане. — И наистина, на длъжник чловек часто дохажда до глава да ся свива, да мига.., па да иска почак за отплатата на чтото длъжнее. Й. Груев, СП (превод), 215.