ОТПЛЕСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПЛЀСВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отплесвам и от отплесвам се. Ако трябва да се работи с два единични крика, те трябва да се превържат един към друг с омотано няколко пъти около тях здраво въже или синджир. По този начин се предотвратява отплесването на някой от криковете при натягане. Хр. Марков и др., ТБ, 247. Ема изглеждаше угнетена: очите ѝ изрядко се обръщаха настрани, по тъмните силуети на минувачите. И не беше красиво това отплесване на нейния поглед: откриваше се бялото на очите ѝ. А. Страшимиров, Съч. V, 155. Започнах да се отплесвам. Щом човек веднъж се разсее, отплесванията идват едно след друго. Б. Райнов, ЧЪ, 110.