ОТПЛЀСВАНЕ

ОТПЛЀСВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отплесвам и от отплесвам се. Ако трябва да се работи с два единични крика, те трябва да се превържат един към друг с омотано няколко пъти около тях здраво въже или синджир. По този начин се предотвратява отплесването на някой от криковете при натягане. Хр. Марков и др., ТБ, 247. Ема изглеждаше угнетена: очите ѝ изрядко се обръщаха настрани, по тъмните силуети на минувачите. И не беше красиво това отплесване на нейния поглед: откриваше се бялото на очите ѝ. А. Страшимиров, Съч. V, 155. Започнах да се отплесвам. Щом човек веднъж се разсее, отплесванията идват едно след друго. Б. Райнов, ЧЪ, 110.

Списък на думите по буква