ОТПЛУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЛУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., непрех. Заминавам, отдалечавам се с плуване (обикн. с плавателен съд) нанякъде; отплавам. — Кажете, понякога не ви ли се иска да отплувате навътре, навътре в океана, докато се изчерпят силите ви. Н. Драганов, ТМС, 37. Мислите му летяха назад към неговото завинаги изчезнало момиче.. Тя се бе качила на гемията, преди да отплуват. А. Мандаджиев, ОШ, 34. Той гледаше от мостика Мурманск.. рибарските корабчета, които отплуваха или се завръщаха обледени. Н. Антонов, ВОМ, 44. Закрепна у него желанието.. да ся впусне на открития.. И тъй, качи ся пак на кораб и отплува за Мадера. П. Кисимов, ОА I (превод), 8.