ОТПРА̀ВЕН

ОТПРА̀ВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Книж. От който се започва, тръгва, заминава; изходен. За пътниците от трета класа [във влака].. били въведени правоъгълни медни пластинки, върху които е стояло името на компанията, отправната гара и номерът на серията. ВН, 1961, бр. 29997, 4. Истина е, че в Йовковия мироглед има нишката на една обективистична човечност.. Но не това е отправната точка за преценката на богатото и многостранно наследство, което получихме от Йордан Йовков. С. Северняк, ОНК, 203-204. Само в Ирак преброяването дава известни отправни данни, от които може да се установи приблизително броят на иракските кюрди. Б. Темков, К, 7. Монографията е отправен пункт за по-нататъшни изследвания в областта на теорията и практиката на почвознанието. ВН, 1959, бр. 2489, 4.

Списък на думите по буква