ОТПРАЗНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПРАЗНУ̀ВАМ, ‑аш, несв. и св., прех. Чествувам, празнувам изцяло, докрай. — Данчето се разшета.. да ни нагости.. Искаше да отпразнува заедно с нас оживяването си. Ст. Даскалов, ЕС, 122. На 14 м[иналия] м[есец] българският народ отпразнува за пръв път деня на земята, която дава на всички чрез жилавата ръка на земеделеца най-необходимото стопанско благо — хлябът. БР, 1831, кн. 4-5, 126. — По едно коняче с кафе или? .. — Щом господин лейтенантът се въздържа и аз се отказвам. Но ще отпразнуваме по подходящ начин нашата среща в най-скоро време. Б. Балабанов, Избр. п II, 62. Императорът Теодос Великий като видя, че неговият син Аркадий достига на възраст, тържествено го провъзгласил за наследник на престола. Народът, обрадван, отпразнува тоя ден с веселби. У, 1871, бр. 63, 121. отпразнувам се страд. — Да, сватбеният ден е най-важен в живота на едно момиче и затова трябва да се отпразнува колкото се може по-тържествено. Елин Пелин, Съч. II, 113. С неописуем блясък и великолепие, с небивала тържественост се отпразнува юбилеят. Ив. Вазов, Съч. ХI, 62.