ОТПРАЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПРА̀ЩАМ, ‑аш, несв.; отпра̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Накарвам някого, правя някой нежелан да се махне, да си отиде под някакъв претекст; отстранявам, изпращам. Гледам, мама я слуша някак без сърце, с едвам сдържана нетърпеливост. Смогнала най-после да я отпрати.., ще каже: — Хубаво нещо е да бъде чивяк приказлив. Ама да са приказва без ред и мярка.. виж, това не чини. Т. Влайков, Пр I, 62. Щом останеше насаме с Ани, изведнъж се смущаваше, опипваше кепето в ръцете си и сякаш не знаеше какво да каже. Това дразнеше Ани и тя бързаше да го отпрати. Й. Стоянов, ПД, 87. Тя [Жейна] продължаваше да си играе с вещите по масата.., а аз се питах как да я отпратя, но така, че да не я оскърбя. И. Петров, ОЗап., 88. Прекъсна всякакви извънслужебни разговори с Магда Христова. Отпращаше я под различни предлози всеки път, когато тя се опитваше да се посъветва с него по някой теоретически въпрос. Ем. Манов, ДСР, 319.
2. Изпращам някого да отиде на друго място. Тя забъбра уплашено, че нищо не знае и ме отпращаше да отида при домоначалника, за да се разбера с него. П. Славински, ПЩ, 151. През това време Матей Кабурин
отпращаше жена си на баните: — Ще останеш за цял ден, чуваш ли? Имаш доста пране. Д. Ангелов, ЖС, 274. Леля Жечка е вързана с две момчета.. Освен това тя старееше, отпадаше... Станка се мъчеше да я отменя, гледаше да я отпрати някъде на гости за развлечение и отмора. Г. Караславов, ОХ IV, 9. Същия ден след пладне стрина Венковица отпрати, както правеше всеки празник, Колча и невястата да пойдат у майчини ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 224. Разболя са хубава Стойна, / разболя са и е умряла. / Отговаряха нейни девери: / Кого да пратим за нейна мале, / хайде да пратим най-малки девер, / най-малки девер, девер Никола, / че бръже ходи и хитро дума; / та отпратиха девер Никола. Нар. пес., СбИБ, 16.
3. Изпращам, насочвам нещо в някаква посока, към някого или към нещо. Пущаше кълбета дим и гальовно ги отпращаше в лицето на спътника си. М. Грубешлиева, ПИУ, 160. Вълните, които отпрати параходчето към брега, бяха стигнали вече дотам, за да подплашат ханъмките в женското отделение. Д. Калфов, Избр. разк., 164. Старата кория над скалата подзе вика на говедаря, вдигна гръмовно ехо, подзеха го и доловете под бърдото.. и отпратиха далеко, далеко в широките простори. Н. Попфилипов, БД, 3-4. Слънцето захване ли да отпраща светливите си лучи из планинските рътлини и постепенно да се скрива зад високите върхове работата се напуща и всички се прибират у дома. С. Шишков, ЖБ, 36. отпращам се, отпратя се страд. Да се отпраща детето вън от мястото си в един кът у стаята, при вратата (..), то е вече едно по-силно наказание. Й. Груев, Н, 1881, кн. 3, 284. Истото предложение до всите посолства на приятелските сили ся отпрати. ЦВ, 1857, бр. 347, 171.