ОТПРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПРЀД нареч. 1. На място, което се намира пред някого или нещо. Но когато излезе отпред видя пред главната училищна врата разпрегнати коли. Ил. Волен, НС, 64. Една меланхолия и тъга.. лежеше въз пустото, голо поле отпред. Ив. Вазов, Съч. Х, 35. Павел пое четвърти, атът му плуваше леко, водите отпред се цепеха тъй, както по-сетне щяха да се цепят непожънати още жита. Г. Стоев, З, 53. — Някакъв младеж.. иска без ред да мине най-отпред. Г. Друмев, УКР, 4. // На известно, неголямо разстояние пред някого или пред нещо. Един само конник с бяла чалма, висок, мършав, чер, яздеше отпред: предводителят. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 140. Отпред вървеше и водеше мулето Ниха̀д. Л. Александрова, ИЕЩ, 238.
2. Откъм предната, лицевата страна на нещо. Тъкмо в тая минута влезе сам Ройдьо.. Силен човек: възнисък, набит, с много широки плещи, с голяма глава, плешива отпред. Й. Йовков, ЖС, 139. — А моряшкият док? — От него ще ми направите туристическа пола... Знаете — обикновена пола — да се закопчава отпред с цял ред копчета! Това е всичко! П. Вежинов, СО, 82. Къщите тук бяха на два ката, с градинки отпред. П. Здравков, НД, 66. Кафявата ѝ коса.. се спуща отзад на дълга плитка, а отпред, изпод забрадката ѝ се подават като ластовичи крилца от само себе завити къдрици. Т. Влайков, Съч. I, 1929, 9. Кръстосаните ѝ отпред ръце, отпуснати с една пленителна небрежност, даваха неизразима прелест на стойката ѝ. С, 1894, бр. 1512, 3.
3. Като предл. Остар. Пред. Няколко евреи, които седяха отпред дюгените си.. започнаха да викат на някого си да слезе, който уж са качил на джамията. З. Стоянов, ЗБВ I, 53. Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, скъсан, идеше откъм Еньовото кафене и самси Еньо, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Й. Йовков, ЖС, 7. Известието, че от Ботевата чета докарали комити, беше събрало сичките ефендета отпред конака. З. Стоянов, ЗБВ III, 193.
◊ Отпред боде, отзад рита; отпред хапе, па отзад рита. Диал. За човек — който е опак, лош. Отпред маже, отзад драще. Диал. За човек — който е лицемерен, който се държи любезно и угоднически към някого, а в същото време тайно се стреми да му напакости, да му навреди.