ОТПРЍЩВАМ

ОТПРЍЩВАМ, ‑аш, несв.; отпрѝщя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя нещо (вода, река, канал и под.) свободно да тече като премахвам преградата, пречката по пътя му; отпушвам. Селяни, наметнати с ямурлуци или закачулени с някой чувал, боси, тичаха да прибират добитъка, отприщваха насъбраната вода. Й. Йовков, ЖС, 66. Боси и със запретнати крачоли, няколко кооператори поливат, като отприщват течащата по вадата вода ту към една, ту към друга леха. Ст. Марков, ДБ, 108-109.

2. Правя свободно движението по нещо като премахвам преградата; откривам, отварям. Още по-отдире вървяха конните сеймени.. — конете само пречеха в тази гъста блъсканица.. Стигаше един от тях да счупи крак (..) и целият поход застиваше, докато войниците избутат из улея подивялото от страх и болка животно, за да отприщят пътя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 466-467.

3. Прен. Давам свобода на проявата, развитието на нещо (обикн. дълго потискано чувство, мисъл и под.). Възторг, възторг и радост! Като че ли цял живот тези хора са чакали този миг, за да отприщят скритата, мачканата от живота радост! Д. Добревски, БКН, 173-174. — Какво, какво сте се умислили?.. Мекият и съчувствен глас като че отприщи мъката му и той [старецът] започна да разказва. Д. Ангелов, ЖС, 56. Ракията възпламеняваше душата му, по-скоро отприщваше една вулканична жизненост. А. Гуляшки, ЗР, 34. — Олеле-мале! Удариха ме! — изкрещя някой и тоя вик отприщи потиснатия в сърцата страх. Ем. Станев, ИК I и II, 507. отприщвам се, отприщя се страд.

Списък на думите по буква