ОТПРЯГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПРЯ̀ГАМ, ‑аш, несв.; отпрѐгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отпрѐгнат, св., прех. Освобождавам впрегнат добитък; изпрягам, разпрягам. Противоп. впрягам. Слънцето едва бе превалило пладне, когато Найден влезе в двора с пълен колесник къпини. Отпрегна воловете, остави ги свободни из двора. К. Петканов, ОБ, 219. Едва сега се сетиха за ранения кон. Той лежеше върху една черна локва кръв и тежко дишаше. На гърдите му имаше рана. Кочияшът го отпрегна, помилва го и го остави на пътя. Д. Габе, МГ, 61-62. — Ами ако турците се заинатят и държат на своето, тогава?.. Тогава ли — нарежда Матевски, — тогава отпрягате воловете и ги карате край реката на паша. К. Странджев, ЖБ, 43. Отпрегна едната крава и като остави другата неразжеглена, мина зад колата да си търси каскета. Кл. Цачев, ГЗ, 21. отпрягам се, отпрегна се страд.

ОТПРЯ̀ГАМ СЕ несв.; отпрѐгна се св., непрех. За добитък — освобождавам се, измъквам се от ярем, в който съм впрегнат; изпрягам се, разпрягам се.