ОТПУСКАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПУ̀СКАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отпускам и от отпускам се; отпущане. Животът на Пенчо Славейков в чужбина протича при голяма оскъдица. Правителството отговаря с тъпо равнодушие на молбите на близките му за отпускане на пенсия. Лит. ХI кл, 1964, 39. Полезно е като изправителни упражнения да се използват упражнения за балансиране и равновесие. В тях вземат дейно участие и гръбначните мускули с посменно напрягане и отпускане, като с това се възстановява и усилва координацията на работата им. Ив. Мангъров, ПГ, 31-32. Неправилно е схващането, че на възрастните хора е необходим по-голям покой и психическо отпускане. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Не забравя обаче [Владимир Димитров] никога задачата си. И рисува: без принуда, без отпускане, без очакване на някаква награда. Е. Каранфилов, Б III, 80. Горе в рудника беше стегнат като в железен обръч. Но сега, след като замахна по нея, почувствува лекота, сякаш обръчът беше прерязан и се разхлаби. Вече можеше да говори.. Почувствувала отпускането му, Емине изхълца и даде воля на сълзите си. Б. Несторов, АР, 194.