ОТПУСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТПУСТ, м. 1. Църк. Молитва при свършване на богослужение; отпуск, отпус. После тия молитви [над светите дарове] бива отпуст. З. Петров и др., ЧБ (превод), 93. Земем сички по две вощенички в ръка, дядо напред, ние подире и хайде в черква. Там стоим до отпуст, изчакаме дяда попа на олтарените вратца, конкаме се. Ил. Блъсков, С, 9. Кръщението обикновено се извършва след пет до осем дни от рождението и в празничен ден след отпуст от божествената служба в черквата. Св. Шишков, ЖБ, 67. Без страха и ужаса да обажда е от Спасителя Христа повелено, сиреч истината, зато и Христос, Истинний Бог наш, на всякои отпуст говориме. Ч, 1871, бр. 14, 447.

2. Остар. Отпуск, разпускане, пускане. Той [Злоческо] поиска отпуст от господаря си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 76. Граф Валевски, преди да даде отпуст на собора, напоминува, че време е, щото Конгресът, в будущето си собрание, да ся занимае за развитието на основанията. ЦВ, 1856, бр. 276, 1.