ОТПУ̀ЩЕНИК

ОТПУ̀ЩЕНИК, мн. ‑ци, м. Остар. Книж. Освободен роб. Чии са тези гробници? Чии са тия бюстове, които ви гледат така безжизнено с излизаните си очи? .. Може на някой императорски любимец, който е раздавал по волята си милостите на империята. Може на някой забогатял отпущеник, който е учудвал Рим с разкошните си обяди. К. Величков, ПССъч. III, 59-60.

— От рус. отпущеник.

Списък на думите по буква