ОТПЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТПЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; отпъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. отпъ̀нат, св., прех. Откачвам, освобождам нещо запънато. Противоп. запъвам. И Добри вече беше се упътил отново към печатницата, когато го сепна чукане .. Докато отпъваше вратата, усети и отвъд и зад гърба си напрежение — епископ Софроний бе застинал, та чак не му се чуваше дъхът, а непознатият пред вратата пък дишаше тъй шумно, че се чуваше и без да си отворил. В.Мутафчиева, ЛСВ II, 418-419. Гласът на Али ага прогърмя зад вратата. — Пипнах ли те, куче краставо.. — Много бързаш — изкриви устни войводата и отпъна кондака на кремъклийката си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 126.
2. Разг. Открадвам, отмъквам. Ганчо (с упрек): — Къна, винаги със закъснение загряваш... Откъде отпъна тая икона? Кънчо: — Какво говориш... Даде ми я един колега от родопските села. Имаше някакви неприятности в синода... Помогнах му... Той ми подари иконата. В. Нешков, П, 194. — Какво, бе комшу, пакост ли някаква, а? — Бе, холан, остави се... Сто пари поразили дечурлигата. За газ ги бях приготвил. Отпънали ги от майка си и туй-то. Ц. Церковски, Съч. III, 216. отпъвам се, отпъна се страд.
ОТПЪ̀ВАМ СЕ несв.; отпъ̀на се св., непрех. 1. Откачвам се, отплесвам се. Често реката се вижда като в пропаст, по краищата на която колелетата на файтона имат вид на всяка минута да се отпънат и завъртят в пустото пространство. Ив. Вазов, Съч. ХV, 11. Изведнъж пушката му се отпънала и гръмнала; мулетата трепнале, сепнале се и отстъпиле назад. Л. Каравелов, Съч. VIII, 46. Не найде сура елена, / а найде Радка хубава. / Приникна да я целуне, / пуста се пушка отпъна, / йодари Радка в сърцето. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 146-147.
2. Разг. За човек — отделям се, откъсвам се, откачвам се. Четиринайсет години като катунари се скитаме.. Отпънахме се един път от гнездото си, па и до ден днешен се носим, където ни завей вятърът. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. И аз го [Стоянов] посъветвах да остане в махлата, без да обръща внимание на заплашванията, като освободи къщата на кожабашията. В нея, наистина, не е благоразумно да се денува: кой отдето се отпъне — там влазя. П. К. Яворов, ХК, 66. Най-подир реших веке да се оставя от тези големите и хубавите, но гладните занаяти.. и тъй отпъвам се от голямото село и ударих по малките селца дано би да се настаня нейде я пъдар, я говедар. Г, 1863, бр. 5, 39.