ОТПЪ̀РВЕН

ОТПЪ̀РВЕН нареч. Остар. и диал. Отпърво, отпървом, изпърво, изпървен, изпървом. Отпървен той [косът] обръща глава и глади перата си, не поглежда нито напред, нито наоколо си. Й. Йовков, АМГ, 197. Вижда в мракчето далеко негде да свети един огън.. Той отпървен се израдвал. Нар. прик., СбНУ III, 153. Отпървен и самите римляни се наричаха варвари, а отпосле се научиха да прикачат същото название на сичките народи. Т. Шишков, ИБН, 24.

Списък на думите по буква