ОТПЪРВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЪ̀РВО нареч. Остар. и диал. Отначало, най-напред, първоначално; отпървен, отпървом, изпърво, изпървен, изпървом. — Не ме гледай, ами ме вземи, — казал той [Езоп]. — Ако ме вземеш, ще спечелиш. — Как ще те взема, — рекъл Философос, — когато децата ми ще пищят и ще бягат от тебе. — Тъй ще бъде отпърво, ала после всички ще ме обикнете. Д. Немиров, Б, 44. — Ето ни и в Черепиш! .. Дали направо да потропаме, или да разберем отпърво кой му е господар сега? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 79. Тая отпърво не сакала да му бидит стопанка на царот и му велела: "отсега ти сум веке сестра, а не стопанка". Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 194. Тия написаха на дяда ми, че ма проводили на отечеството ми, защото не можели вече да ма търпят заради голямата ми лошотия.. Дядо ми отпърво охладя към мене, но подир няколко време пак си промени мнението. Ч, 1871, бр. 18, 602.

— Друга форма: от  първа и отпърве.