ОТПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТПЯ̀ВАМ, — аш, несв.; отпѐя, ‑ѐеш, мин. св. отпя̀х, прич. мин. св. деят. отпя̀л, ‑а, ‑о, мн. ‑отпѐли, прич. мин. страд. отпя̀н, ‑а, ‑о, мн. отпѐни и отпя̀т, ‑а, ‑о, мн. отпѐти, св. 1. Непрех. и прех. Обикн. при изпълнение на народна песен — повтарям част от песен,

изпята от този, който запява; припявам. Отначало Сашко не разбра, че се сговарят за песента, но когато двете моми и чинка Минка я извиха с все сила, а другите три започнаха да им отпяват, тогаз Сашко се досети защо са се навеждали една към друга и какво са си шушукали. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 306. Дядо Мито обичаше песните на жена си, подсказваше ѝ при случай коя да запее, но никога не дигаше глас да приглася или да отпява. Е. Огнянова, НШ, 242. Лала Караджункина и Найда поеха да отпяват същите стихове. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 16. Хорът отпя веднъж "Господи помилуй", отпя втори път, макар че нямаше нужда, отпя и трети път, но от олтара никой не се обади. Ст. Даскалов, МЧ, 99. Крал Степан викна, запея. / Малка му мома отпея, / от камик, от просеченик: / "Честити, царю Ясене". Нар. пес., СбНУ II, 81. ^● Обр. — Като кацна аз отгоре над скалите — да ми запее кавалът: кърджалийски писък и врява ще му отпява! П. Тодоров, Събр. съч. II, 57. Наблизо татък чук играе / и наковалнята отпява. П. К. Яворов, Съч. I, 46.

2. Прех. При църковен ритуал — чета, пея, отслужвам молитва и под.; отчитам. — Хвала на тебе, отче игумене.. — рече царят бавно — отпяхте литургия, каквато подобава на това свято място. Ст. Загорчинов, ДП, 367. Попът отпява мъртвешко опело на софрата, сядва заедно с присъствующите роднини и приятели. СбНУКШ, ч. III, 154. отпявам се, отпея се страд. Обадили му [на Марин], че неговият брат Стефан умрял юнашки.. Тогава, като всеки брат, смирен, пожелал да му се отпее парастас в черквата. Н. Ферманджиев, РХ, 156.