ОТРАБОТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРАБО̀ТВАМ, ‑аш, несв. отрабо̀тя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. 1. Прех. и непрех. Работя, вместо да заплатя нещо, което съм получил предварително. Сетне научили, че агата щял да дава комуто не достигне зърно под лихва. А аргатите, нали нямали сухи пари, щели да му отработват и зърното, и лихвата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 44. — Ти прощавай, отче, аз отивам на копан в лозето на хаджи Нено. Вземала съм на вересия от дюкяна туй-онуй за вкъщи, та сега отработвам на хаджията. Д. Марчевски, ДВ, 28. — Чичко Семо, жив да си! Дай ми малко медец да се отсрамим пред хората... Нямам пари, но ще ти го отработя. Д. Ангелов, ЖС, 528. Той така нагласяваше работата, че кому кон дал да си услужи, което, разбира се, рядко се случваше, кому брашно до новата реколта или пък някой взел ракия, че му трябвала за сватба или кръщенка — всички отработваха взетото назелено. Кр. Григоров, ОНУ, 110.

2. Прех. Работя, изработвам извънредно това, което е трябвало да изработя за определено време. Трудещите се не работят в празничните дни, но са длъжни да ги отработват през някои от почивните дни. Мор. пр VIII кл, 84. Той е работил редовно, като в някои дни.. е отработвал по един и половина, два и повечко трудодни. РД, 1950, бр. 127, 4.

3. Прех. Чрез работа, повтаряне на отделни детайли, усъвършенствам, правя нещо по-добро или постигам, достигам до нещо. Той дълго време отработва една по една стъпките на танца. отработвам се, отработя се страд. Упражненията, с които се отработва издръжливост, изискват най-голям брой повторения със средно утежняване. Ем. Жечев, Б, 189.