ОТРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРА̀ВЯМ¹, ‑яш, несв.; отро̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Умъртвявам чрез отрова. Младеж отровил жена си, млада невеста, сложил мишеморка в хляба ѝ. К. Калчев, ПИЖ, 131. Някои говореха.., че мъжът ѝ Павел я отровил, за да се ожени за друга. Елин Пелин, Съч. III, 72-73. Крадците .. безшумно нахълтвали между къщите и като отравяли кучетата с парчета сланина,.. отвързвали волове,.. коне и се изпарявали със стоката в мрака. Д. Вълев, Ж, 31-32. Фосфорът е яд и такъв силен яд, щото с него отравят мишките, като го размесват с тесто. У, 1871, бр. 1, 345. Улезна си цръна арапина, / пресретна я Мара кръчмарица, / сипала ю чаша руйно вино, / у виното билки и корене, / да отрови цръна арапина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 7. // За билка, храна, питие и под. — действам като отрова; увреждам или умъртвявам, унищожавам. Тя изсипа половината от черния пипер във виното, разбърка го с една лъжица,.. усмихна се и разгъна пак книжката. "Я да го изпия всичкия, няма да ме отрови, я!" — рече си тя и го изсипа до прашинка над виното. Г. Караславов, Т, 259. Подобна храна не само че не би могла да поддържа живота, а отровила би ни окончателно. Знан., 1875, бр. 10, 150. Такова нещо, що е

мухлясало, може още да ви отрови, ако би множко да хапнете от него. У, 1871, бр. 19, 249. Наточете едно ведро вино, / натуряйте билки отровки, / па го дайте на брат ми Богдана — / ега би го вино упоило, / ега би го билки отровили! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 75.

2. Правя нещо да стане отровно. Па излазям навън, защото димът от огнището отравя въздуха. Ив. Вазов, Съч. ХII, 79. — Искаш да вървиш в крак с цивилизацията — ще строиш фабрики, а те пък ще замърсят реките, ще отровят въздуха, земята... Д. Фучеджиев, Р, 140-141. Когато убийствената миризма, произведена от гниенето на хиляди трупове в лятната жега, отравяла въздуха, Батак станал прибежище на бесните кучета и грабливите птици. З. Стоянов, ЗБВ III, 352. За мляко най-добри съдове са дървените и стъклените, защото земните (пръстените) и железните съдове могат да отровят млякото, ако са калайдисани с оловен калай. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61.

3. Прен. Причинявам неприятности, страдания, предизвиквам мъчителни, отрицателни емоции. Знаеше той [Митуш], че рано или късно ще избухне крамола и отдалече се подмазваше на стария.. "Добре че съм ги родил двамина", — утешаваше се старият. "А то, инак, малкият без време щеше да ме отрови". Г. Караславов, СИ, 281. — Отрови ме той [Живко]! Дори да го победя, аз съм победеният... Свършено е с мене. Р. Стоянов, М, 49. О, възпоминания, като надеждата и вие сте сладостни, мили.. Но вие сте по-горни от надеждата, защото никога не излъгвате, никога не ни отравяте с измама и разочарование. Ив. Вазов, Съч. ХI, 26. Седнахме до една маса в компанията на двама чистокръвни алкохолици. Веднага след нашето идване те впериха мътни, кръвясали погледи в Данчето. Това тяхно внимание ме отрови окончателно. ВН, 1961, бр. 2958, 4.

4. Прен. Правя нещо да стане мъчително, изпълнено с мъка, страдание. — И ти щеше край мен да страдаш повече от мен... Защо да ти почерня младините и да отровя живота ти. Елин Пелин, Съч. I, 89. Тия неприятности отровиха хубавото му настроение от сутринта и Костадин влезе вкъщи разстроен и сърдит. Ем. Станев, ИК III, 197. — Господин полковник, вашата вечеря е великолепна, само едно нещо ми я отравя: присъствието на тая злокобна личност. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 122. Страстта, омразата, жадността и скъперничеството отравят често живота ни. П. Бобеков, БВК (побълг.), 64. отравям се, отровя се страд. На Калканова вината били калпави и се отравяли хора от тях. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 122.

ОТРА̀ВЯМ СЕ несв.; отро̀вя се св., непрех. 1. Вземам, приемам, поглъщам отрова съзнателно, за да се самоубия. Обретенов е бил ранен тежко в слабините и за да не попадне в ръцете на турците, след като се простил с другарите си, се отровил. Н. Ферманджиев, РХ, 292. През ума ѝ потекоха спомени за разни смърти... Искра.. оная година се отрови със сублимат .. Ами Михалчо,.. момчето... То пък се нагълтало с татул .. С татул се отрови и Найда, булката на Иван Масларя от горния край. Г. Караславов, Т, 110. Младият.. не можал да ся успокои, според което, като му дошло тежко, защо жена му да има любов с другиго, най-после ся отровил. Дун., 1866, бр. 133, 2. На поле вели, говори [Дойна]: / — Поле ле, поле широко, / имаш ли травки отровни, / я младо да се отровим? / Поле во вели, говори: / — Имам си, Дойне, имам си, / ама не смеем да дадем: / Ногу си, Дойне, убава, / тизека да се отровиш — / тревата че ми изсъне! Нар. пес., СбНУ ХL, 406.

2. Разболявам се или умирам в резултат на въздействието на отровни вещества, храна и под. — Болна ли си? — Да не си се отровила от някакво ядене? — Не знам. Б. Болгар, Б, 34. — Тая вода се не пие.. — Ние у село знаем и я не пием, ама ваша милост сте чужденец, може да се отровите. Елин Пелин, Съч. IV, 107. Преди няколко години.. цяло едно домочадие се отровило с гъби, които били набрали в гората. Ступ., 1875, бр. 7-8, 64.

3. Прен. Ядосвам се извънредно много, изтормозвам се до крайна степен. — Не ща аз ни ядене, ни пиене, оставете ме, аз се ядосах и се отрових. Ц. Гинчев, ГК, 57. — Ох, дядо Лулчо, как да не плача? Сега се карах с Кузда... издумах му всичко.., но още повече се отрових! Ив. Вазов, Р, 26.

ОТРА̀ВЯМ², ‑яш, несв.; отро̀вя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Откривам, откопавам нещо заровено в земята; изравям. Противоп. заравям. Щерьо се обърна към баща си: — Лефеджийската мера и тя се продава .. — И нея ще купим! — обади се Бате Коле. — Ще отровим гърнето на Лисицата и ще я купим. К. Петканов, СВ, 102-103. — Вчера го заровихме .. — Как? Да умре ли? Такъв здравеняк човек..? .. Аз искам да се уверя; скоро го отровете. Ил. Блъсков, СК, 5. Та че ги беят поведе [хайдутите], / поведе и ги заведе / във сливенските боази / старо имане отрови / се мъдзар желти жълтици. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 117.

2. Откривам нещо (обикн. корен или растение), затрупано с пръст. Противоп. заравям. Жените .. отравяха лозето на чорбаджи Вълчови. Ил. Волен, ДД, 113-114. отравям се, отровя се страд. Враговете ни настояваха дори да се отрови гробът му. Пряп., 1903, бр. 9, 3.