ОТРАВЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРА̀ВЯНЕ¹, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отравям¹ и от отравям се. Въз основа на закона за защита на природата се налагат

санкции на всички, които замърсяват водите и причиняват отравяне на рибата. Биол. VII кл, 1982, 28. После той [Борис] изпи още една чаша коняк, поглеждайки страхливо Ирина, от която очакваше упрек. Тя го гледаше с пълно и студено равнодушие. И това равнодушие към отравянето на организма му, което сам нямаше волята да предотврати, го раздразни внезапно. Д. Димов, Т, 450. Със загуба на съзнание могат да бъдат придружени и някои отравяния от лекарства, от гъби, от алкохол и други. ВН, 1958, бр. 2037, 4. — От какво умря? — Навярно отравяне на кръвта. Тази вечер кракът му се поду неочаквано бързо, посиня и преди половин час — умря. Х. Русев, ПС, 48.

ОТРА̀ВЯНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отравям² и от отравям се. Лозе е то, не е шега работа. Оране, копане, заравяне, отравяне,.. пръскане — масрафи са това. Чудомир, Избр. пр, 121.