ОТРАЖА̀ВАМ

ОТРАЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отража̀, отразѝш, мин. св. отразѝх, св., прех. Остар. Отразявам. Мокрият паваж отражаваше светлините на ламбите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180. Реката шумяла весело между зелените брегове и отражала и зелените върби.., и кичестия лещак. Л. Каравелов, Съч. II, 91. Нека литературата го описва, понеже уверяват, че тя отражавала живота. Ив. Вазов, Съч. IХ, 24. — Искате ли, синко, да ви почитат человеците и да ви обичат? Най-голямата леснина затова е да имате добро поведение и тогаз лицата ви и всичките ви черти ще отражават невинността на душите ви и благородните ви преимущества. Пч, 1871, кн. 5, 67. отражавам се, отража се страд.

ОТРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; отража̀ се св., непрех. Остар. Отразявам се. Величков печаташе и стихотворения. Повечето от тях, посветени на дъщеря му Софийка, дишат с искрен и неподделен лиризъм, в тях се отражава деликатната душа на баща и човек. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 206. В ясните детски очи на Рада живо се отражаваха вълненията на душата ѝ. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 66. Срещу големите празници и самата природа изглежда тържествено приветлива, като че и върху нея се отражава това радостно вълнение, което обзема хората и което, може би, си остава само в едното очакване. Й. Йовков, Разк. I, 195. Майчините първи впечатления и наставления, что вдъхнува майката у детето, имат най-голямо влияние и силно действуват на детето .. Оттука следува, че всичко, что има у майката, добро или зло, отражава ся и вкоренява и у детето. Лет., 1873, 100.

Списък на думите по буква