ОТРАКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРА̀КАН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Който е много опитен и леко се справя с нещата. Тя [Ружица] знае кого да покани, кого да залъже и подхлъзне на динена кора. Хем така ще го каже, че дори и в гроба някого да тикне, пак приятно ще му бъде. Втора такава отракана жена като нея няма. Св. Минков, РТК, 125. Отраканият човек, настави той,.. лесно ще започне да печели, ама да има с какво да се захване. И след това направо каза, че Въкрил, какъвто е пресметлив и очеваден мъж, от парата сто ще направи. Г. Караславов, ОХ IV, 11. — Какво

дете — рече той. — Това е мое момче. Не виждаш ли чорбаджи, че е вече цял ергенин. Кунето е отракан в занаята. Не носи за първа година кал и камъни. Кр. Григоров, ОНУ, 77. — Беки аз или кой да е от селото ще стане кмет? Не, джанам, за това трябва отракан човек, дето е вършил общинска работа, че и да се знае с началници и с управители, може ли другояче? А. Страшимиров, А, 615. // Който е общителен, не се стеснява; отворен. Детето беше добро и отракано — поздравяваше всички възрастни и ги заговаряше.