ОТРА̀КВАМ

ОТРА̀КВАМ, ‑аш, несв.; отра̀кам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., прех. Разг. Правя някого успешно да се справя, да бъде опитен по отношение на нещата или в общуването с хората. отраквам се, отракам се страд.

ОТРА̀КВАМ СЕ несв.; отра̀кам се св., непрех. Разг. Ставам отракан. Бащата не беше на един ум с дядото. Той смяташе Любен да се изучи в Пловдивското гръцко училище, да се отрака и да стане по-късно тежък търговец. А. Каралийчев, ТР, 172. — Момчето ще се отрака, ще се научи да прави пазарлъци, ще схване тънкостите на занаята. Г. Караславов, Съч. I, 329. Фатма нямаше работен навик.. Но затова пък тя бе умна, схватлива и усърдна — стигнаха ѝ две недели, за да се отрака в кухнята и да придобие десетките дребни майсторства, с които една жена сякаш се ражда. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 429.

Списък на думите по буква