ОТРАНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРА̀НО нареч. Предварително, преди определеното време. Очите ѝ гледаха плахо и загрижено, каточе тя отрано знаеше, че няма да чуе нищо добро. Й. Йовков, Ж 1945, 40. Види се, баща ми не мислил отрано да се жени тъй скоро и нищо нямал приготвено, ни къщя, ни дикис.., ни пари за сватба. П. Р. Славейков, избр. пр II, 20. Те и двамата имаха синове и дъщери.., но решиха да се оженят, защото бяха овдовели твърде отрано. В. Попов, Избр. пр, 43. Горко ономува, който не работи.. Затова вие, млади момчета,.. отрано обикнете работата. Лет. 1871, 230-231.