ОТРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТРЕД м. 1. Временна или постоянна въоръжена група за изпълнение на бойна задача; отряд. Един отред наши солдати накарали турците да напуснат тая висота и сега пограничната им стража се белее долу под източното подножие на седловината. Ив. Вазов, Съч. ХV, 94. — Веднага да изпратите отред в Габрово, да узнае.. Неколцина да се промъкнат назад и да разберат накъде са турците, колко са. Д. Рачев, СС, 242. Най-храбро се борели доброволческите отреди на Гарибалди, на които била поверена отбраната на републиката. Ист. Х кл, 91. През пролетта на 1943 година в селото често започнаха да идват стражари. Веднъж те арестуваха неколцина младежи, но седмина се изплъзнаха от ръцете им и минаха в партизанския отред, който се мяркаше тъдява. Г. Караславов, Избр. съч. I, 382-383.

2. Организирана за обща дейност група хора; отряд. Когато запращя огромният лагерен огън.. започна вечерната проверка. Пред командира на отреда се изправиха командирите на четите и ядрата. — Другарю командир, всичките бригади от моето ядро са налице. А. Каралийчев, НЗ, 129. Младите батальони ще бъдат образувани от строителни отреди. А. Каралийчев, СР, 70.