ОТРЕЗ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТРЕЗ м. 1. Отрязана част от нещо; отрезка. Свит до печката, Кръстьо подбираше най-хубавите листа от тютюна,.. редеше ги и ги режеше тънко със стар, остър стоманен нож. Тънките отрези падаха леко от трикракото столче. Г. Караславов, ОХ I, 397.

2. Отделна част от нещо; участък, отрязък. Като че ли за изпитание на силата му, на Горазд се случи най-трудният отрез от пътя. Стига до най-стръмното: сега е моментът. Бл. Димитрова, Лав., 50. Удостоверението.. може.. да служи за доказателство на правото на собственост или за владение на поземлени отрези (участъци) и за ползвание от тях. ВП, 29.

◊ Кръгов отрез. Геом. Част от кръга, заградена от дъга и хорда; сегмент.