ОТРЕЗВИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЕЗВЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. 1. Който отрезвява пияния или опиянения; освежителен, опомнящ, отрезвяващ. Кафето има отрезвително действие. Сблъсъкът с действителността има отрезвителен ефект за прекалено романтичния човек.

2. Като същ. отрезвителното, ср. Само членувано. Разг. Болнично заведение, в което настаняват пияни хора. Помогнаха ми граждани. Повикаха милиционерска кола. Натовариха внимателно багажа и ме отведоха в отрезвителното. Щом видя корнизите, лейтенантът страшно се зарадва, че забрави да ми даде да надувам балончето. Д. Дублев, П, 38.