ОТРЕЗВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРЕЗВЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; отрезвѐя, ‑ѐеш, мин. св. отрезвя̀х, прич. мин. св. деят. отрезвя̀л, ‑а, ‑о, мн. отрезвѐли, св., непрех. Отрезнявам, изтрезнявам. — Ти си пиян, Недялко, рекох му аз, — или поспи и отрезвей и тогава щем да поговорим. Л. Каравелов, Съч. IV, 94-95. Двама пазванти хванаха Диня и го отведоха в общината. Той мърмореше нещо заканително, но личеше, че е уплашен и че отрезвява полека-лека от накипялата ярост. Г. Караславов, Тат., 160. Оная част от свободното българско общество, която даваше поддръжка на комитета, почна да отрезвява. П. К. Яворов, Съч. II, 232. Отначало симпатиите на жените бяха към началника.. Но скоро отрезвяха и разсъжденията им взеха съвсем друг характер. — Ама той, като е нямал намерение да вземе момичето, защо го е лъгал, защо се е погаврил с него. Ст. Чилингиров, ПЖ, 152.
ОТРЕЗВЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; отрезвя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Правя някой да стане трезвен, да изтрезнее; изтрезвявам2. Сега трябваше да се разотидат [компанията]. Чистият въздух малко ги отрезви. М. Грубешлиева, ПИУ, 71. Пи още едно шише ракия и си тръгна.. Още отдалече той позна воловете на брата си и се спря изтръпнал. Това като че го отрезви веднага. Елин Пелин, Съч. III, 163-164. — Не виждате ли [поручика], че той е един вид злокачествен алкохолик, когото никой не може да отрезви. Д. Вълев, З, 243.
2. Прен. Възвръщам някого в нормалното, в обикновеното му душевно състояние след силна възбуда, опиянение, афект; опомням. Райнината добра природа и даже ранни нещастия, отрезвяваха сърцето ѝ и я предпазиха от модната ветреност. Ив. Вазов, Съч. VIII, 91. Митруш се надигна на пръсти и искаше да пита капитана, какви несгоди търпи той, но погледът на Спас го отрезви. Д. Добревски, БКН, 118. В разгара на тия задгробни радости, когато тъжното момиче все по-упорито вземаше облика на Денка, изведнъж ме отрезви откритието, че съм безумно влюбен. К. Георгиев, ВНП, 34. Мене притемне пред очите и аз заборавих себе си. Какво е произходило после това, аз не помня, зная само това, че няколко мои приятели ме доведоха до дома под ръка и отрезвиха главата ми със своето участие и със своите съвети. Л. Каравелов, Съч. IV, 238-239. отрезвявам се, отрезвя се страд.
ОТРЕЗВЯ̀ВАМ СЕ несв.; отрезвя̀ се св., непрех. Опомням се, освестявам се. Той разчиташе, че тя, като обсъди по-добре постъпката си.. ще разбере всичката ѝ нелепост, ще се отрезви. Ив. Вазов, Н, 46. Личната мъка ме бе парализирала и аз не можех не само да се движа, но и да мисля, разсъждавам и чувствувам друго, освен мъка до болезненост. Вчера, след като поговорих с Вас, аз се отрезвих. Ст. Грудев, АБ, 90.