ОТРЀПВАМ

ОТРЀПВАМ, ‑аш, несв., прех. Диал. Причинявам болка, нараняване от притискане, търкане; убивам, наранявам. Затуй и не губят [гърците] време в настаняване, а гледат колкото по-скоро да са разтоварят те, че нам и да ни отрепва [самарът] ние сами ще си го нагласяваме. Г, 1863, бр. 2, 13.

Къде (де) му отрепва обувката. Обикн. във 2 и 3 л. След главно изр. Диал. Какво тревожи, мълчи, притеснява някого. Всякой знай самси де му отрепва обувката. Погов.

Списък на думите по буква