ОТРИВИСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРИВЍСТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Рязък, отсечен. Човекът имаше бързи и отривисти движения, подглавяше колелетата на машината, за да я направи устойчива за работа. Й. Радичков, СР, 211. Вървеше така, както можеше да върви една единствена жена на този свят. Отривиста, лека, с почти момчешка твърдост, с палаво повдигане на пръсти, тази походка му беше така позната, че можеше и след хиляда години и сред милиони жени с един поглед само да я различи. Л. Дилов, ПБД, 136. Отначало и тя [Доротея] малко говореше — и никога за своето минало, никога за своето бъдеще — само за най-обикновени всекидневни неща. Дори в такива случаи фразата ѝ беше някак отривиста и недовършена, за да не кажа неразбрана. П. Вежинов, Б, 37. Този уред [метрономът] има часовников механизъм, чрез който се привежда в движение едно махало, което при всеки мах (полупериод) издава отривист звук. Св. Четриков, ОУМ, 46.

— От рус. отрывистый.