ОТРЍНВАНЕ

ОТРЍНВАНЕ ср. Отгл. същ. от отринвам и от отринвам се; отриване2. Конете, макар и добре охранени, едва пробивали дебелия сняг. Особено под селото вятърът бил натрупал такива преспи, щото без отринване конете не били в състояние да пробият. Сл. Трънски, Н, 426-427.

Списък на думите по буква