ОТРИПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЍПВАМ, ‑аш, несв.; отрѝпна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Отскачам. [Соко‑

лов] измъкна изпод палтото парабеля и го насочи към коня.. Оръжието изгърмя. Вранчо отрипна и скочи с предните крака на бунището, скоро обаче последва и втори гърмеж и злочестото животно се повали на земята с дълбока и последна въздишка. Н. Попфилипов, РЛ, 163-164.