ОТРИЦА̀ВАМ

ОТРИЦА̀ВАМ, ‑аш, несв.; отрица̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀х, св., прех. Остар.Книж. Отричам. Вечер се смята още млад.. Една първобитна натура е, която живее с инстинктите си, не отрицава, не утвърждава, а само се отзовава и живее по закона божи. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 67. "Бягаш от Таворската светлина да не те ослепи, зер и самите ученици Христови не са посмели да гледат възнасящия се Исус. И сина си плашиш с нея, защото си слаб духом, та отрицаваш". Ем. Станев, А, 49. Той [Цанков] считаше, че в България имало три партии: правителствената, Каравеловата и неговата... Правителствената той наричаше радикална, а съществуването на едновремешната консервативна партия той чисто и просто отрицаваше. С. Радев, ССБ II, 566. Длъжен съм като изследвач на Раковски да забележа само толкова, че опитите на някои наши по-нови публицисти да отрицаят в случая авторството на Раковски са напразни. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 341. отрицавам се, отрицая се страд. Личността [геният] и средата се намират винаги в отношение на взаимодействие и сътрудничество и да се отрицава значението на едната или другата е абсурдно. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 40. Предложенията може и според своето изражение да ся разделят на: 1) Повествователни.., в които просто ся утвърдява или отрицава нещо за подлежащето. Ив. Момчилов, ПСЕ, 105.

ОТРИЦА̀ВАМ СЕ несв.; отрица̀я се св., непрех. Остар.Книж. Отричам се, отказвам се. Те не се отрицават, че знаят себе си, своето величие и тъмнота. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 32.

Списък на думите по буква