ОТРИЦАТЕЛНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРИЦА̀ТЕЛНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от отрицателен. Маргаритов ми загатна даже, че при всичката отрицателност на философските си възрения, той [Шопенхауер] е обичал парите. Ив. Вазов, Съч. IХ, 137. Възбуденият участък става електроцентрален в сравнение с този в покой. Най-често това увеличение на отрицателността може да се наблюда‑

ва само на мястото на дразнене. Г. Дечев, Б, 20.