ОТРИЦАТЕЛСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРИЦА̀ТЕЛСТВО, мн. ‑а, ср. Книж. Отрицание, отричане. Няма съмнение, в период на възмогване сред един народ душите са окрилени и не може творческите натури да не замахват нашироко. При това, периодът на борби е период на отрицателство към завареното и естествено, мисълта надхвърля строителските грижи. А. Страшимиров, ЕД, 4. Той [Божан Ангелов] гледа на Вазов като представител на рутината, но без да изпада в онова крайно отрицателство, в което бяха изпаднали по отношение на народния поет П. П. Славейков и д-р Кр. Кръстев. Ив. Богданов, СП, 57. Тия хубостници смятат разпасаността за грация, гаврата за хумор.., покрай всички тия отрицателства, дава се място и на една мъничка положителност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 198-199.