ОТРИЧАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРЍЧАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от отричам и от отричам се; отказване, отказ. Под всенародния натиск новото Временно правителство получи съгласието на императора Николай II за отричане от престола. Ист. IХ-Х кл, 81. Слухът за случилото се на тлаката, въпреки отричанията на учителя, порасна, видоизмени се, украси се. Учителят щял да поиска Огняна, но чакал да получи писмо от дома си. Ив. Карановски, Разк. I, 158.