ОТРОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

О̀ТРОВ м. Диал. Отрова. Родителите му, без да знаят сиромаси, че му сами с ръка отров дават, напояват го още. ЦВ, 1857, бр. 328, 126. "Кога идете у царо на вечера, нищо да не ядете от манджите, що ке да ви даваа, оти цариците са турили отров у них". СбНУ Х, 164. Къга стане мой по-млади братък, / че да иде черква Раваница, / .. / А ти готви той сладки ручкове: / .. / Не га соли сола и пипера, / осоли га отров сулимена; / ако можеш брата да отровиш, / сви имоти на нас да останат." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 152.