ОТРОВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРОВА̀ЧКА ж. Диал. 1. Отрова. Пратили една баба, за да йе отнесит едно кравайче, месено со отровачка, за да къснит от него, та да се отровят. СбНУКШ, 160.

2. Кучешко грозде (Н. Геров, РБЯ).

3. Растение, чиито плодове или листа могат да предизвикват отравяне. Слязохме дълбоко в Хамбар дере, за да ми покаже Боржозов някакво рядко дърво.. Отровачка го наричали. Оказа се хилядолетен тис. В. Караманчев, ЧЗ, 58.