ОТРОВЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ОТРО̀ВЕН1, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. 1. Който съдържа в себе си отрова и може да причини отравяне. Никой не беше ѝ казал, че узрелите семена [на татула] са по-отровни от зелените, но тя беше уверена в това. Г. Караславов, Тат., 150. — Тая вода се не пие,.. — Защо? — .. — Отровна е. Елин Пелин, Съч. IV, 107. Тогава Ганка съгледа пред себе си и малко по-нататък няколко скоро откъснати гъби и всичко разбра: Митко беше ял отровни гъби. М. Марчевски, МП, 115. Най-добре познатото като отровно растение от отровните растения изобщо е татулът. А. Бойчинов, ПХ, 53. Нането хвана едно шиле от стадото, погледна го, отвори му устата и го напои с вино. Не след много шилето умря от отровното вино. К. Петканов, Х, 203. Отровно лекарство. // Който е направен, намазан или пропит с отрова и може да причини отравяне. С магии, каквито тя знаела, направила един отровен гребен. А. Разцветников, Сн. (превод), 14. "Кълнеме се остър меч да ни съсече, отровна стрела да ни прониже,.., Момчилу верни юнаци да бъдем!" Ст. Загорчинов, ДП, 329. Пресиян се спря най-напред над Тола. — Дали не е било отровно копието, дето го е ударило? — попита той. — Не мирише на отрова, светли! — отговори жрецът. Й. Вълчев, СКН, 185. Отровен куршум. // Който е силно неприятен и вреден за здравето на човека. За лошото ми настроение спомагаше и отровният пушек, който проникваше през прозореца на купето. А. Гуляшки, ДМС, 131. Той го виждаше надвесен цял ден над суровите кожи, от които идеше отровна миризма, и разбираше, че занаятът, който учи, не е за него. Д. Габе, МГ, 64. Ниско над металните ромбове на плита лазеха отровните изпарения на струпаната сгур. Д. Добревски, БКН, 30-31. После внезапно се погледна в огледалото. Оттам го гледаше собственото му лице... обезцветено от слънцето и отровните пари на варниците. П. Вежинов, ВР, 85-86. Като минах оттам, макар и далече, лъхна ме отровната миризма на вкиснал, застоял с дни въздух. П. Михайлов, МП, 54. Децата ни мрат / в отровната смрад, / без слънце, / в задушни коптори! Н. Вапцаров, Избр. ст 1946, 47.
2. За животно, животински орган — който изработва или отделя отрова. Тогава я хващаше [змията] с ръка, изваждаше отровните ѝ зъби, ако тя се окажеше пепелянка или усойница и спокойно я слагаше в пазвата си. Ем. Станев, ЯГ, 84. В синкавата сумрачна дупка мъжът и морското животно се дебнеха. Ловецът заобиколи на ребро рибата и изведнъж се намери над главата ѝ, сравнително далеч от отровния шип. А. Мандаджиев, ОШ, 9. Отровен паяк. Отровна риба. Отровна муха. Отровни животни. Отровна жлеза. Отровни змии. Отровно жило.
3. Който представлява отрова, има свойства на отрова. Замаян от отровни окиси, моят мозък беше превърнал в действителност вече невъзвратими неща. А. Гуляшки, ДМС, 134. Страшната картина на войната,.. от която се завръща с дробове, засегнати от отровните газове, заставя младия поет да се отвърне от своите празни естетически заблуждения. ОФ, 1950, бр. 1747, 4. Отровен газ. Отровно вещество. Бойно отровно вещество.
4. Който е свързан с отрова и отравяне. Тлетворните разновидни мухи, на които отровното действие е познато на всички по опит, снасят яйца връз мършите преди да начне гниението. Пч, 1871, кн. 7, 108. Алкалоидът атропин има силно отровно действие. △ Отровните свойства на някои растения са познати от древността.
5. Прен. За думи, упреци, обиди и под. — който е много неприятен, тягостен, който въздейства потискащо, убийствено, причи‑
нява страдание на някого. "В миговете на своята върховна почит — и в дните на своето горчиво презрение — мъжът е изказвал най-отровни хули за жената. Н. Райнов, БЛ, 172. Издала беззъбата си челюст напред, майката на бакалина процеди отровни думи: — Нали ти казах, буля-а... Още като си отряза косите Бойка, не ми я хванаха очи. М. Грубешлиева, ПП, 34. Старата стана нервна, неспокойна, трескава. Все се сяпаше... Колчем ѝ се мернеше Тошка, очите ѝ се разгаряха, устните ѝ се свиваха в тежки и отровни думи. Г. Караславов, Тат., 240. Тия критически статии,.., бяха напоени със злъчен хумор и с отровен сарказъм против нещастните автори. Ив. Вазов, Съч. ХII, 162.
6. Прен. За мисли, чувства, преживявания и под. — който е вреден, който оказва пагубно влияние върху психиката или нравствеността. Огнището беше загаснало, [Велика] зашепи въглени, сложи ги в кандилницата, но забрави да прекади, тръгна след тежки и отровни мисли. К. Петканов, МЗК, 145. За негово нещастие към всички други остри и горчиви чувства през последните дни трябваше да прибави и ревността — отровна и раздираща сърцето ревност. П. Вежинов, ВР, 83. Нашата политика е престанала да ме интересува и тревожи .. Тук [в чужбина] съм напълно застрахован от отровната ѝ атмосфера. Ив. Вазов, ПЕМ, 87. И ярост отровна кипи му в гърдите, / .. / За толкова жъртви, и вяра, и труд, / отишли на вятър под натиска лют! Ив. Вазов, Съч. I, 175. Отровна мнителност.
◊ Отровна стрела. Книж. Неприятни думи, намеци или обвинения, отправени към някого. — Кой? Тертеровият син? Аз го знаех бял, сега има татарски цвят. — .. Светослав усети остра болка от тая отровна стрела. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 150. — Не, не съм! .. Да не ми е чавка изпила ума? Аз никога не давам тютюна си на кооперацията... Той погледна кръчмаря, но последният, погълнат от непознатите, не забеляза отровната стрела, отправена към кооперацията. Д. Димов, Т, 162. Отровно биле. Диал. Беладона. Не зная дали ти е известно, но те [доматите] принадлежат към ботаническото семейство картофови, а много от видовете растения, които се числят към него, са силно отровни,.. Спомни си само старото или отровното биле, попадийката, кучето грозде. Сл. Петров, РКХО, 89. Вървеше под клоните на стари буки и стари дъбове,.., и в нападалата шума виждаше или черните зърна на отровното биле, или червените шапки на чудновати гъби. Й. Йовков, СЛ, 23.
ОТРО̀ВЕН2, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от отровя като прил. 1. Който е поел отрова или е умъртвен чрез отрова. Не е лесно да се свестяват отровени хора. Цв. Минков, МЗ, 191. След като описа на портиера целия случай, отправиха го към специалното отделение за даване първа помощ на отровените лица. Ал. Бабек, МЕ, 155-156. Вълците, особено ако са сити, мъчно се решават да ядат отровено животно, а като се прибавяше необикновената предпазливост на сивия водач, надеждата да изядат стръвта, почти не съществуваше. Ем. Станев, ПЕГ, 51. ● В сравн. — Кой ли ще е казал на кмета? — питаше се Тюлев .. — Кой — надигна се Слав.. — Чичо Киро. Когато другарят Илков говореше, той гледаше като отровен. Г. Караславов, ОХ III, 542. — Да излезе на урок галфон № 23-и! Нещастният номер 23, за когото се отнася комплимента, пребледнее, надигне се, заклати се като отровен и цял разтреперан застане до черната дъска. Чудомир, Избр. пр, 200.
2. Който е пропит с отрова, който е станал вреден за здравето. Там, повече от хиляда мъже, жени и деца,.., са се тласкали, мачкали, тъпчели и задушавали до смърт от отровения с нетърпим смрад въздух. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 106. Геенски смрад изпущат техните дихания и тровят и без туй отровения въздух в кръчмата, напоена от изпаренията на тази маса мрачни герои. Ал. Константинов, БГ, 115.
3. Прен. Който е измъчен, изтерзан, нещастен. Само една обич и една нежност имаше в неговото вкаменено, отровено сърце: Ния. Д. Талев, ЖС, 347. И когато обсипят [посетителите] с укори манастирските паяжини и бълхи .. забравят да погледнат какво има отвън манастира, да видят природата,.. чиято красота би трябвало да изпълни с възхищение отровените им бледи души. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 53. Двамата отново замълчаха. Цигарите им гаснеха в мрака, но — с отровени сърца — и двамата не се досещаха да смръкнат. П. Вежинов, НС, 240.
4. Като същ. отровеният м., отровената ж., отровените мн. Човек, който е поел отрова или е умъртвен чрез отрова. Ти казваш, че аз не съм се събудил от упойката, но ти си, който си зашеметен от отровата на войната. Ти, ти си отровеният! К. Петканов, В, 205. След промивката лекарят ѝ постави инжекция и я сложиха в леглото. Мъжът се отпусна на стола и затрепера като разтресен. Беше по-блед и от отровената. М. Грубешлиева, ПП, 89.