ОТРОВИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРОВЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Който действа като отрова, който може да отрови; отровен¹. И сам человекът представлява от себе си цяла фабрика от отровителни микроби, особено развити в дебелите черва. Пряп., 1903, бр. 13, 4. Длъжността член на училищното настоятелство е свята. Неговите по-главни длъжности са следующите: .. Да услови слуга, който да пази чистотата в училището, а не да се предоставя на слабите ви дечица, да лапат по цели часове отровителния прах, при метението на стаите. Н, 1895, бр. 11-12, 83.