ОТРОМОНЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРОМО̀НЯМ, ‑яш, несв.; отромо̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Нар.-поет. Казвам или отговарям на някого нещо. Та ѝ отромони гърче шегърче: / — Ой, Марге, Марге, Марге невясто! / Излези вънка на рамни дори, / яз ка устреля от небо звязда: / яз ще я стрелям, ти да я гледаш. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 43. Заспал юнак в гора зелена / .. / Отде гракна черноно гарванче, / то юнаку тихо отромоня: / ‑"Стани, юнак, стани харамийо." Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 117-118. Че ми видя да ми иде / от отдоло лудо младо / конче язди ощ по-лудо, / та си Ради отромоня: / — Мари Радо, бяла Радо, / слези, Радо, от чардакан. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 29.