ОТРОШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ОТРОША̀ВАМ, ‑аш, несв.; отроша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Троша, чупя, отчупвам много или всичко, обикн. по повърхността на нещо. Той бързо се извърна, отроши с пръсти останалите по краищата на рамката парчета стъкло и провря глава навън. Д. Ангелов, ЖС, 551. Премръзнаха прямлади юнаци, / .. / Отрошиха кондаци от пушки, / накладоха силен буен огън, / огряха се прямлади юнаци. Нар. пес., СбВСтТ, 64. отрошавам се, отроша се страд.

ОТРОША̀ВАМ СЕ несв.; отроша̀ се св., непрех. Разг. Преуморявам се от физическа работа, от път и под.; претрепвам се. — Околийският началник ме изпрати нарочно за тебе. Ставай, бай Андро,.. — Ама нема да бързаме, че съм се отрошил от работа — каза Андро Калцин. Т. Харманджиев, КВ, 94. — Най-напред ти, чичовото, трябва да си отдъхнеш. Много си се отрошил, личи си. Я да останеш да преспиш в работилницата. Ем. Коралов, ДП, 150. Кога са отроши тялото ни, мускулите искат да си починат. Лет., 1876, 100.